За пореден път си шарех из каналите, задълбочена в проблемите на ежедневието и ми привлече вниманието едно предаване по Канал 1(не помня името , все пак това съм аз  :Р) .Един човек твърдеше че има най - много афоризми на света .... тои беше българин и първоначално се замислик аве аджеба какво беше афоризъм и той човека си каза - кратка мисъл с много смисъл. Та така в мен шламна искрица и изпитах желание да си потърся афоризми. Избутах брата от компютъра и намерих едни много интересни:
Старогръцки афоризми

• Глупавият проумява само онова, което вече е станало. Омир
• В щастието бъди умерен, в нещастието – разумен. – Периандър
• Грижата за излишното често се съчетава със загуба на необходимото. – Солон
• Който плаши мнозина, от мнозина се плаши. Солон
• С неизбежното и боговете не спорят – Питак
• Блаженството за тялото е здравето, за ума – знанието. – Талес от Милет
• Най-трудно е да познаеш себе си, най-лесно е да поучваш другите. Талес от Милет
• И за най-умният философ е трудно да отговаря на глупави въпроси. - Хилон
• В изблик на гняв не бива да се говори, нито да се действа. Питагор
• Ако можеш да си орел не се напъвай да си пръв сред гаргите. Питагор
• Животът е като представление – в него най-често най-лошите измежду хората заемат най-добрите места. Питагор
• Колкото и да са кратки думите “да’ и “не” те изискват най-сериозният размисъл. Питагор
• Чашата на живота щеше да сладни непоносимо, ако в нея не капеха и малко горчиви сълзи. Питагор
• Ласкателството е като нарисувано оръжие – привидно хубаво, а полза никаква. Питагор
• Не прави нищо срамно нито пред другите, нито насаме. Нека върховният ти закон бъде самоуважението ти. Питагор
• Мъдър е този, който знае не много, а нужното. Есхил
• Времето разкрива всичко скрито и прикрива всичко ясно. Софокъл
• Никога не предпочитай личната си глупост пред полезния съвет. Сократ
• Висшата мъдрост е да различаваш доброто от злото. Сократ
• Заговори, че да те видя. Сократ
• Колкото по-малко е нужно на човека, толкова по-близо е той до боговете. Сократ
• На света има тъй много неща, които не са ми нужни. Сократ
• ЗНАМ САМО, ЧЕ НИЩО НЕ ЗНАМ. Сократ
• Трябва да се говори истината и да се избягва многословието. Демокрит
• Свободен е онзи, който от нищо не се бои и не разчита на нищо. Демокрит
• Най-важното е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране. Демокрит
• Мисля, после действам. Биант
• Живота си отмервай така, сякаш ти остава и малко, и много. Биант
• Нещастен е който не може да понесе нещастието Биант
• Безопасни са корабите, изтеглени на сушата. Анахарсис
• Лошият човек е като въглена – ако не те опари, ще те очерни. Анахарсис
• Първата чаша принадлежи на жаждата, втората – на веселието, третата на насладата, четвъртата на безумието. Анахарсис
• Всичко тече, нищо не остава на едно място. Хераклит
• Дори и най-прекрасната маймуна е безобразна. Хераклит
• Много земя претърсват златотърсачите, но намират малко злато. Хераклит
• Многознайството не учи на ум. Хераклит
• Мъдростта е само в едно – да се признае, че разумът управлява всичко и чрез всичко. Хераклит
• Шегата, подобно на солта, се ползва умерено. Питагор
• Блажен е живота, докато живееш без умуване. Софокъл
• Страшен може да бъде разумът, ако не служи на човека. софокъл
• Живота е като стадион – някои идват да се състезават, други да търгуват, най-щастливите да гледат и да се наслаждават. Така и в живота едни се раждат жадни за слава, други – за печалба, а философите – единствено да истината. Питагор
• При самохвалците, както и при позлатеното оръжие, вътрешното не отговаря на външното. Питагор
• Доброто начало не е без значение, макар че се започва от незначителното. Сократ
• Това, което проумях, е прекрасно. От там си правя извод, че и това, което не съм проумял, е прекрасно. Сократ
• Прехвърлиш ли мярата и най-приятното става неприятно. Демокрит
• Да не се правят никакви отстъпки в живота е белег на безразсъдство Демокрит
• Не се стреми да знаеш всичко, за да не се окажеш непросветен във всичко. Демокрит
• Откровеният изказ е присъщ на свободния дух, опасно е само да се избере неподходящото време. Демокрит
• Отхвърляй всяко удоволствие, което не е полезно. Демокрит
• От което черпим добро, от същото може да черпим и зло, а и начин да избегнем злото. Така например дълбоката вода е полезна в много отношения, но е и вредна – може да се удавиш в нея. Ала това може да се избегне – научи се да плуваш. Демокрит
• Времето е мисъл или вяра, а не същност. Антофон
• Младият дух спасява съсипаното тяло. Хипократ
• И от врага на много нещо може да се научи мъдрият. Аристотел
• Късият ум е с дълъг език. Аристофан
• По-добре е да паднеш на лешоядите, отколкото на ласкателите. Първите ядат мъртвите, а вторите – живите. Антистен
• Не пренебрегвай враговете си; те първи забелязват грешките ти. Антистен
• Най- необходимото познание е да се научиш да забравяш ненужното. Антистен
• Мъдър е не този, който много чете, а който извлича полза от четенето. Аристип
• Важно е не да се въздържаме от наслаждения, а да властваме над тях. Аристип
• Твое право е да ме ругаеш, мое право е да не те слушам. Аристип
• Задоволявай се с настоящето, но се стреми към по-добро. Изократ
• Верни са не които говорят според душата ти, а които се противят на неверните ти думи. Изократ
• Ако не може да не се говори за нещо вече казано от другите, опитай се да го кажеш по-добре. Изократ
• Учеността е сладкият плод на горчивото дърво. Изократ
• Не притуряй към огъня огън. Платон
• Доброто начало е наполовина свършена работа. Платон
• Основата на всяка мъдрост е търпението Платон
• Добре е да си отидеш от живота като от пир: без да си жаден, но и без да се опиеш. Диоген
• За да причиниш мъка на завистливците, трябва да си в добро настроение. Диоген
• Подаваш ли ръка на приятел недей да свиваш пръсти в юмрук. Диоген
• Благоразумието трябва да е нещо средно между своеволието и безчуствието. Аристотел
• Приятелят на всички е ничий приятел. Ариситотел
• Висшата истинност е в онова, което е причина за следствия, които на свой ред са истини. Аристотел
• Достойнството на силата е в яснотата. Аристотел
• Живота изисква движение. Аристотел
• Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката. Аристотел
• Мъдростта е най-точната наука. Аристотел
• Губим време, за да си осигурим работно време и водим битки, за да живеем в мир. Аристотел
• Нищо не разрушава човека така както продължителното телесно безддействие. Аристотел
• О, приятели мои! На света няма приятели! Аристотел
• Познанието започва от почудата. Аристотел
• Навикът във всичко да се търси смешното е най-явният признак за посредственост – защото смешното винаги е на повърхността. Аристотел
• Разумният търси не това, което е приятно, а това, което го спасява от неприятностите. Аристотел
• Сериозното се срива от смеха, смеха – от сериозното. Аристотел
• Които твърди, че всичко е истинно, прави истинно и противоположното съждение, и така превръща твърдението си в неистина (защото противоположното съждение отрича неговата истинност); а който твърди, че всичко е неистинно, прави неистинно и своето съждение. Аристотел
• Умът е не само в знанието, но и умението то да се прилага. Аристотел
• Дълбокият смисъл е в неизказаните думи. Менандър

Много съдържателно :-)) Поздравления!
И добре дошла, разбира се!

eglkeecolElekg <a href=http://bit.ly/makeityourringdiamondengagementrings>makeityourring diamond engagement rings</a> otadot